9 jul 2014, 22:47

Идеал

598 0 0

Идеал

 

Все пак всеки си отива

и не знам защо това е тъжно,

след него времето застива

и се завърта във окръжност.

 

И колкото и да сме силни,

и колкото и да сме оптимисти,

къде да търсим ний закрила –

след върха нагоре алпинисти.

 

И все пак нещичко остава,

не знам защо това е важно,

сърцата пазят от забрава

и борят времето прокажно.

 

То капе, капе и отмира,

месата му се късат на парчета,

след време някой ги намира

и те обявяват за предтеча.

 

Тогава ти отново се завръщаш,

не знам защо това е странно,

идеи твои някои прегръщат

и връщат се във бъдещето ранно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...