Jul 9, 2014, 10:47 PM

Идеал

595 0 0

Идеал

 

Все пак всеки си отива

и не знам защо това е тъжно,

след него времето застива

и се завърта във окръжност.

 

И колкото и да сме силни,

и колкото и да сме оптимисти,

къде да търсим ний закрила –

след върха нагоре алпинисти.

 

И все пак нещичко остава,

не знам защо това е важно,

сърцата пазят от забрава

и борят времето прокажно.

 

То капе, капе и отмира,

месата му се късат на парчета,

след време някой ги намира

и те обявяват за предтеча.

 

Тогава ти отново се завръщаш,

не знам защо това е странно,

идеи твои някои прегръщат

и връщат се във бъдещето ранно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...