Идеал
Идеал
Все пак всеки си отива
и не знам защо това е тъжно,
след него времето застива
и се завърта във окръжност.
И колкото и да сме силни,
и колкото и да сме оптимисти,
къде да търсим ний закрила –
след върха нагоре алпинисти.
И все пак нещичко остава,
не знам защо това е важно,
сърцата пазят от забрава
и борят времето прокажно.
То капе, капе и отмира,
месата му се късат на парчета,
след време някой ги намира
и те обявяват за предтеча.
Тогава ти отново се завръщаш,
не знам защо това е странно,
идеи твои някои прегръщат
и връщат се във бъдещето ранно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
