9 июл. 2014 г., 22:47

Идеал

599 0 0

Идеал

 

Все пак всеки си отива

и не знам защо това е тъжно,

след него времето застива

и се завърта във окръжност.

 

И колкото и да сме силни,

и колкото и да сме оптимисти,

къде да търсим ний закрила –

след върха нагоре алпинисти.

 

И все пак нещичко остава,

не знам защо това е важно,

сърцата пазят от забрава

и борят времето прокажно.

 

То капе, капе и отмира,

месата му се късат на парчета,

след време някой ги намира

и те обявяват за предтеча.

 

Тогава ти отново се завръщаш,

не знам защо това е странно,

идеи твои някои прегръщат

и връщат се във бъдещето ранно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....