Идеал

Все пак всеки си отива

и не знам защо това е тъжно,

след него времето застива

и се завърта във окръжност.

И колкото и да сме силни,

и колкото и да сме оптимисти,

къде да търсим ний закрила –

след върха нагоре алпинисти.

И все пак нещичко остава,

не знам защо това е важно,

сърцата пазят от забрава

и борят времето прокажно.

То капе, капе и отмира,

месата му се късат на парчета,

след време някой ги намира

и те обявяват за предтеча.

Тогава ти отново се завръщаш,

не знам защо това е странно,

идеи твои някои прегръщат

и връщат се във бъдещето ранно.