11 dic 2008, 2:21

Идва на пръсти

789 0 9
На пръсти край мене върви.
Оплита отговори с въпроси.
- Ти търсиш любов, нали?
- Любов ли? Не. Аз любов не прося.

- Тогава защо все в недоусетени
стихове ръката ти се губи,
оправдавайки се с пориви поетесени.
- Не, аз просто не мога да се влюбя.

- Да, виждам те как си го свила
във ъгъла, надявайки се, че не ще
сърцето да разлюлее с земетръсна сила.
-Но аз почти не познавам този човек.

- Е, да, но себе си познаваш
и виждаш как мислите ти все натам вървят.
Защо обаче се опитваш тези чувства да удавяш?
- Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.

Защото по-добре потайно погледи
да разменяме в месеца по веднъж, 
отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.
- Нима? На пръсти ти не знаеш как да ходиш. Ще се удавиш и в този мъж.

10.12.2008г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • - Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.
    Защото по-добре потайно погледи
    да разменяме в месеца по веднъж,
    отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря за прекрасните отзиви!
  • Житейска истина е заключена в стиха ти! Напомня ми по смисъл на един стих на Пеньо Пенев: "Нека никога нищо да няма,
    за да няма какво да се губи!
  • идеята и формата като замисъл са много оригинални...
    хубаво е, Събина...и днес грее слънце в нашия град...с обич.
  • Харесва и на мен! Поздрави!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...