11 дек. 2008 г., 02:21

Идва на пръсти

790 0 9
На пръсти край мене върви.
Оплита отговори с въпроси.
- Ти търсиш любов, нали?
- Любов ли? Не. Аз любов не прося.

- Тогава защо все в недоусетени
стихове ръката ти се губи,
оправдавайки се с пориви поетесени.
- Не, аз просто не мога да се влюбя.

- Да, виждам те как си го свила
във ъгъла, надявайки се, че не ще
сърцето да разлюлее с земетръсна сила.
-Но аз почти не познавам този човек.

- Е, да, но себе си познаваш
и виждаш как мислите ти все натам вървят.
Защо обаче се опитваш тези чувства да удавяш?
- Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.

Защото по-добре потайно погледи
да разменяме в месеца по веднъж, 
отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.
- Нима? На пръсти ти не знаеш как да ходиш. Ще се удавиш и в този мъж.

10.12.2008г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • - Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.
    Защото по-добре потайно погледи
    да разменяме в месеца по веднъж,
    отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря за прекрасните отзиви!
  • Житейска истина е заключена в стиха ти! Напомня ми по смисъл на един стих на Пеньо Пенев: "Нека никога нищо да няма,
    за да няма какво да се губи!
  • идеята и формата като замисъл са много оригинални...
    хубаво е, Събина...и днес грее слънце в нашия град...с обич.
  • Харесва и на мен! Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...