Dec 11, 2008, 2:21 AM

Идва на пръсти

  Poetry » Love
787 0 9
На пръсти край мене върви.
Оплита отговори с въпроси.
- Ти търсиш любов, нали?
- Любов ли? Не. Аз любов не прося.

- Тогава защо все в недоусетени
стихове ръката ти се губи,
оправдавайки се с пориви поетесени.
- Не, аз просто не мога да се влюбя.

- Да, виждам те как си го свила
във ъгъла, надявайки се, че не ще
сърцето да разлюлее с земетръсна сила.
-Но аз почти не познавам този човек.

- Е, да, но себе си познаваш
и виждаш как мислите ти все натам вървят.
Защо обаче се опитваш тези чувства да удавяш?
- Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.

Защото по-добре потайно погледи
да разменяме в месеца по веднъж, 
отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.
- Нима? На пръсти ти не знаеш как да ходиш. Ще се удавиш и в този мъж.

10.12.2008г.
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • - Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.
    Защото по-добре потайно погледи
    да разменяме в месеца по веднъж,
    отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря за прекрасните отзиви!
  • Житейска истина е заключена в стиха ти! Напомня ми по смисъл на един стих на Пеньо Пенев: "Нека никога нищо да няма,
    за да няма какво да се губи!
  • идеята и формата като замисъл са много оригинални...
    хубаво е, Събина...и днес грее слънце в нашия град...с обич.
  • Харесва и на мен! Поздрави!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...