11.12.2008 г., 2:21

Идва на пръсти

782 0 9
На пръсти край мене върви.
Оплита отговори с въпроси.
- Ти търсиш любов, нали?
- Любов ли? Не. Аз любов не прося.

- Тогава защо все в недоусетени
стихове ръката ти се губи,
оправдавайки се с пориви поетесени.
- Не, аз просто не мога да се влюбя.

- Да, виждам те как си го свила
във ъгъла, надявайки се, че не ще
сърцето да разлюлее с земетръсна сила.
-Но аз почти не познавам този човек.

- Е, да, но себе си познаваш
и виждаш как мислите ти все натам вървят.
Защо обаче се опитваш тези чувства да удавяш?
- Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.

Защото по-добре потайно погледи
да разменяме в месеца по веднъж, 
отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.
- Нима? На пръсти ти не знаеш как да ходиш. Ще се удавиш и в този мъж.

10.12.2008г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • - Защото, тъй или иначе, накрая те ще се обезличат.
    Защото по-добре потайно погледи
    да разменяме в месеца по веднъж,
    отколкото да изгубим флирта в чувства обречено огнени.


    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря за прекрасните отзиви!
  • Житейска истина е заключена в стиха ти! Напомня ми по смисъл на един стих на Пеньо Пенев: "Нека никога нищо да няма,
    за да няма какво да се губи!
  • идеята и формата като замисъл са много оригинални...
    хубаво е, Събина...и днес грее слънце в нашия град...с обич.
  • Харесва и на мен! Поздрави!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...