31 mar 2010, 14:03

Игра

790 0 9

Жабчо днес си има нов другар,
там под дъб вековен, стар,
с малък буболеч се запозна
и започна дружната игра.

Цяла сутрин гониха мухи,
после буболечето се скри.
Криеницата, игра известна,
и на всички доста интересна.

В малка дупчица се свря,
затаи дъха си, онемя.
Легна настрана, не шава,
няма лесно да се дава.

Докато си мислеше така,
сладко буболечето заспа.
Жабчо цялата поляна преобърна,
нигде буболечето не зърна.

Ах, къде, къде ли се е скрил
тоз немирник толкоз мил?
Няма го дори на тази вейка,
нито пък под каменната пейка.

Ето, пак остана без другар,
тук под този дъб вековен, стар.
Тъжен и с наведена глава,
Жабчо бавно тръгна към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...