Mar 31, 2010, 2:03 PM

Игра

785 0 9

Жабчо днес си има нов другар,
там под дъб вековен, стар,
с малък буболеч се запозна
и започна дружната игра.

Цяла сутрин гониха мухи,
после буболечето се скри.
Криеницата, игра известна,
и на всички доста интересна.

В малка дупчица се свря,
затаи дъха си, онемя.
Легна настрана, не шава,
няма лесно да се дава.

Докато си мислеше така,
сладко буболечето заспа.
Жабчо цялата поляна преобърна,
нигде буболечето не зърна.

Ах, къде, къде ли се е скрил
тоз немирник толкоз мил?
Няма го дори на тази вейка,
нито пък под каменната пейка.

Ето, пак остана без другар,
тук под този дъб вековен, стар.
Тъжен и с наведена глава,
Жабчо бавно тръгна към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...