31 мар. 2010 г., 14:03

Игра

786 0 9

Жабчо днес си има нов другар,
там под дъб вековен, стар,
с малък буболеч се запозна
и започна дружната игра.

Цяла сутрин гониха мухи,
после буболечето се скри.
Криеницата, игра известна,
и на всички доста интересна.

В малка дупчица се свря,
затаи дъха си, онемя.
Легна настрана, не шава,
няма лесно да се дава.

Докато си мислеше така,
сладко буболечето заспа.
Жабчо цялата поляна преобърна,
нигде буболечето не зърна.

Ах, къде, къде ли се е скрил
тоз немирник толкоз мил?
Няма го дори на тази вейка,
нито пък под каменната пейка.

Ето, пак остана без другар,
тук под този дъб вековен, стар.
Тъжен и с наведена глава,
Жабчо бавно тръгна към дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...