Игра

23 oct 2016, 15:59

Poesía » De amor, Otra

301 0 2

играем

с неизречените думи

все още в тишината тук

животът

им задава важните въпроси

но те

не бързат да ги заковат

с моментната

човешка (недо)гледна точка

до призива

за (с)помен на отминалия миг

а после

с безразличие хлапашко

да хукнат

за да плюят трият и дерат

това е

повечето премълчано

не бива никому да натежи

сполай ти

за протегнатата длан, Човече

научил си я

както трябва да мълчи

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-10-24T09:43:38+03:00

Благодаря, Гавраил, за вниманието. Краят за всички винаги е един и същ, но резултатът определено за всеки е различен Сърдечни поздрави на всички!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-10-23T20:20:13+03:00

Играем,но не винаги завършваме с желаният от нас край.