Игра
играем
с неизречените думи
все още в тишината тук
животът
им задава важните въпроси
но те
не бързат да ги заковат
с моментната
човешка (недо)гледна точка
до призива
за (с)помен на отминалия миг
а после
с безразличие хлапашко
да хукнат
за да плюят трият и дерат
това е
повечето премълчано
не бива никому да натежи
сполай ти
за протегнатата длан, Човече
научил си я
както трябва да мълчи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Сърдечни поздрави на всички! 
