играем
с неизречените думи
все още в тишината тук
животът
им задава важните въпроси
но те
не бързат да ги заковат
с моментната
човешка (недо)гледна точка
до призива
за (с)помен на отминалия миг
а после
с безразличие хлапашко
да хукнат
за да плюят трият и дерат
това е
повечето премълчано
не бива никому да натежи
сполай ти
за протегнатата длан, Човече
научил си я
както трябва да мълчи
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Сърдечни поздрави на всички! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
