.. И не искам да ме намериш.
Аз съм щастие, впито в плътта ти.
(И подправка, посята с пипера,
сред поникнали боб и домати.)
... И не искам да ме намериш.
Аз в цвета съм на бели череши.
(И съм вече отминало вчера
от ненужни, изхвърлени вещи.)
Потърси ме във своето утре.
Там едва ли ще бъда прикрита.
Като бурите - (всяка минута
с тишина) - върху теб ще връхлитам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
