May 5, 2019, 7:04 PM

Игра на криеница

  Poetry » Love
628 1 1

.. И не искам да ме намериш. 

Аз съм щастие, впито в плътта ти. 

(И подправка, посята с пипера,

сред поникнали боб и домати.)

 

... И не искам да ме намериш. 

Аз в цвета съм на бели череши. 

(И съм вече отминало вчера

от ненужни, изхвърлени вещи.) 

 

Потърси ме във своето утре. 

Там едва ли ще бъда прикрита. 

Като бурите - (всяка минута

с тишина) - върху теб ще връхлитам. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че се отби при мен отново, Марианка!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...