21 oct 2009, 0:18

Игра в "Сибир"

  Poesía » Otra
936 0 4



Една игра играем. На диван

като пред лекар или пък пред бога

психоанализа си правиш сам.

Приятели помагат, ако могат.

 

Въпросите се сипят. Говори,

кажи си страховете, а срама си

дълбоко някъде дали не скри.

Приемаш ли приятели в дома си?

 

Въпроси, отговори, пак въпрос,

дали олеква ти, дали лекува

играта? Отговорът тук е прост -

по-леко може да се боледува,

 

когато си с приятели. От мен

да вземат може болката трептяща.

Те могат и да ме спасят от плен.

Лечението  никой тук не плаща.

 

Стоя си на дивана. Говори -

и аз говоря като че пред бога.

Душата ми  сега боготвори

спокоен сън и липса на тревога.

 

 

20.10.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно!
    Богат е човек с приятели, които вземат от болката ти.
    Поздрави!
  • Достойна игра! Поздрав!
  • "Душата ми сега боготвори
    спокоен сън и липса на тревога."

    !!!
    С пожелание!
  • Щастлив е които има до себе си рамо на другар. Да се опре, дори и да
    поплаче. Хубаво е и стихото и играта! Продължавай да играеш и да пишеш хубави стихове!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...