Една игра играем. На диван
като пред лекар или пък пред бога
психоанализа си правиш сам.
Приятели помагат, ако могат.
Въпросите се сипят. Говори,
кажи си страховете, а срама си
дълбоко някъде дали не скри.
Приемаш ли приятели в дома си?
Въпроси, отговори, пак въпрос,
дали олеква ти, дали лекува
играта? Отговорът тук е прост -
по-леко може да се боледува,
когато си с приятели. От мен
да вземат може болката трептяща.
Те могат и да ме спасят от плен.
Лечението никой тук не плаща.
Стоя си на дивана. Говори -
и аз говоря като че пред бога.
Душата ми сега боготвори
спокоен сън и липса на тревога.
20.10.09
© Гинка Гарева Всички права запазени
Богат е човек с приятели, които вземат от болката ти.
Поздрави!