21.10.2009 г., 0:18 ч.

Игра в "Сибир" 

  Поезия » Друга
631 0 4



Една игра играем. На диван

като пред лекар или пък пред бога

психоанализа си правиш сам.

Приятели помагат, ако могат.

 

Въпросите се сипят. Говори,

кажи си страховете, а срама си

дълбоко някъде дали не скри.

Приемаш ли приятели в дома си?

 

Въпроси, отговори, пак въпрос,

дали олеква ти, дали лекува

играта? Отговорът тук е прост -

по-леко може да се боледува,

 

когато си с приятели. От мен

да вземат може болката трептяща.

Те могат и да ме спасят от плен.

Лечението  никой тук не плаща.

 

Стоя си на дивана. Говори -

и аз говоря като че пред бога.

Душата ми  сега боготвори

спокоен сън и липса на тревога.

 

 

20.10.09

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно!
    Богат е човек с приятели, които вземат от болката ти.
    Поздрави!
  • Достойна игра! Поздрав!
  • "Душата ми сега боготвори
    спокоен сън и липса на тревога."

    !!!
    С пожелание!
  • Щастлив е които има до себе си рамо на другар. Да се опре, дори и да
    поплаче. Хубаво е и стихото и играта! Продължавай да играеш и да пишеш хубави стихове!
Предложения
: ??:??