Oct 21, 2009, 12:18 AM

Игра в "Сибир"

  Poetry » Other
939 0 4



Една игра играем. На диван

като пред лекар или пък пред бога

психоанализа си правиш сам.

Приятели помагат, ако могат.

 

Въпросите се сипят. Говори,

кажи си страховете, а срама си

дълбоко някъде дали не скри.

Приемаш ли приятели в дома си?

 

Въпроси, отговори, пак въпрос,

дали олеква ти, дали лекува

играта? Отговорът тук е прост -

по-леко може да се боледува,

 

когато си с приятели. От мен

да вземат може болката трептяща.

Те могат и да ме спасят от плен.

Лечението  никой тук не плаща.

 

Стоя си на дивана. Говори -

и аз говоря като че пред бога.

Душата ми  сега боготвори

спокоен сън и липса на тревога.

 

 

20.10.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно!
    Богат е човек с приятели, които вземат от болката ти.
    Поздрави!
  • Достойна игра! Поздрав!
  • "Душата ми сега боготвори
    спокоен сън и липса на тревога."

    !!!
    С пожелание!
  • Щастлив е които има до себе си рамо на другар. Да се опре, дори и да
    поплаче. Хубаво е и стихото и играта! Продължавай да играеш и да пишеш хубави стихове!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...