2 jun 2019, 8:17

Играта

  Poesía » Otra
735 0 0

Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,

който плащам със кървави монети,
с вдигнати за кръст ръце -
да ме предават юдите проклети,
съскащи във зло поле.

Жестоката игра до смърт
играе се сред кал, сълзи.
Пионка там е всеки кърт,
настъпваш го и пак пълзи.

Битката няма да свърши
във този особен урок!
Ден е... за новите мърши -
парчета от минал живот!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...