Jun 2, 2019, 8:17 AM

Играта

  Poetry » Other
728 0 0

Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,

който плащам със кървави монети,
с вдигнати за кръст ръце -
да ме предават юдите проклети,
съскащи във зло поле.

Жестоката игра до смърт
играе се сред кал, сълзи.
Пионка там е всеки кърт,
настъпваш го и пак пълзи.

Битката няма да свърши
във този особен урок!
Ден е... за новите мърши -
парчета от минал живот!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...