15 abr 2005, 10:40

Играта на живота 

  Poesía
1354 0 1
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната,
с този човек би живяла вечно.
Не, не ме слушай,
щом така мислиш,
и щом това ти казва сърцето-
така да бъде,
но дано този път да си права.
И всеки ден е като предния
с един и същ човек
години наред.
Но идва този ден,
ти вече не го интересуваш
и пак си сама.
Защо?- се питаш, защо така стана?
Не, не ридай, няма смисъл,
скоро ще дойде друг
и ти пак ще си щастлива.
Не, не ми отричай,
това е просто поредната игра на живота.

© Александра Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С този текст ми напомни, че с такова заглавие съм издал книга. Да знаеш.
Propuestas
: ??:??