15.04.2005 г., 10:40

Играта на живота

1.7K 0 1
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната,
с този човек би живяла вечно.
Не, не ме слушай,
щом така мислиш,
и щом това ти казва сърцето-
така да бъде,
но дано този път да си права.
И всеки ден е като предния
с един и същ човек
години наред.
Но идва този ден,
ти вече не го интересуваш
и пак си сама.
Защо?- се питаш, защо така стана?
Не, не ридай, няма смисъл,
скоро ще дойде друг
и ти пак ще си щастлива.
Не, не ми отричай,
това е просто поредната игра на живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С този текст ми напомни, че с такова заглавие съм издал книга. Да знаеш.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...