Apr 15, 2005, 10:40 AM

Играта на живота

  Poetry
1.7K 0 1
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната,
с този човек би живяла вечно.
Не, не ме слушай,
щом така мислиш,
и щом това ти казва сърцето-
така да бъде,
но дано този път да си права.
И всеки ден е като предния
с един и същ човек
години наред.
Но идва този ден,
ти вече не го интересуваш
и пак си сама.
Защо?- се питаш, защо така стана?
Не, не ридай, няма смисъл,
скоро ще дойде друг
и ти пак ще си щастлива.
Не, не ми отричай,
това е просто поредната игра на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С този текст ми напомни, че с такова заглавие съм издал книга. Да знаеш.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...