15 апр. 2005 г., 10:40

Играта на живота

1.7K 0 1
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната,
с този човек би живяла вечно.
Не, не ме слушай,
щом така мислиш,
и щом това ти казва сърцето-
така да бъде,
но дано този път да си права.
И всеки ден е като предния
с един и същ човек
години наред.
Но идва този ден,
ти вече не го интересуваш
и пак си сама.
Защо?- се питаш, защо така стана?
Не, не ридай, няма смисъл,
скоро ще дойде друг
и ти пак ще си щастлива.
Не, не ми отричай,
това е просто поредната игра на живота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С този текст ми напомни, че с такова заглавие съм издал книга. Да знаеш.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...