26 feb 2013, 18:47

Икона

  Poesía » Otra
757 0 1

Такава нежна, съцветие също.

Красотата прониква през нея.

Започва  ликуваща да се слива

със  света, в който живее.

 

Докосната милион  пъти и

никога неразлюбена.

Танцува в страстен триптих,

нападната от журналисти.

 

Тя разбира, че е на върха,

но това не е достатъчно,

за да бъде щастлива.

 

Икона – самата скука.

А  душата е някъде далече.

Посърнала, тиха и погълната от мисли.

Защо ли ù липсва  жалост?

 

Та това е икона, за  Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз имам такава икона и затова съм близо до бога

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...