Такава нежна, съцветие също.

Красотата прониква през нея.

Започва  ликуваща да се слива

със  света, в който живее.

Докосната милион  пъти и

никога неразлюбена.

Танцува в страстен триптих,

нападната от журналисти.

Тя разбира, че е на върха,

но това не е достатъчно,

за да бъде щастлива.

Икона – самата скука.

А  душата е някъде далече.

Посърнала, тиха и погълната от мисли.

Защо ли ù липсва  жалост?

Та това е икона, за  Бога!