Икона
749
0
1
Такава нежна, съцветие също.
Красотата прониква през нея.
Започва ликуваща да се слива
със света, в който живее.
Докосната милион пъти и
никога неразлюбена.
Танцува в страстен триптих,
нападната от журналисти.
Тя разбира, че е на върха,
но това не е достатъчно,
за да бъде щастлива.
Икона – самата скука.
А душата е някъде далече.
Посърнала, тиха и погълната от мисли.
Защо ли ù липсва жалост?
Та това е икона, за Бога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
