2 ene 2018, 2:46  

Илюзия

  Poesía » Otra
537 0 3

ИЛЮЗИЯ

 

В тази януарска нощ безлунно-хладна,

през която властва звездна пустота,

всичко в мене завъртя се и пропадна

в бездната на мойта странна самота.

 

Лутах се безкрайно дълго сам из нея

и отчаян дирех как да се спася,

питах се на глас – дали ще полудея? –

под бездънните, безлунни небеса.

 

И точно в този миг в тъмата заблестя

от миналото образът ѝ скъп и светъл

и спомних си една забравена мечта,

и в мен събуди се за порив нов поетът.

 

Ала това било е просто привидение,

което ми донесе кратко вдъхновение…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...