2 янв. 2018 г., 02:46  

Илюзия

539 0 3

ИЛЮЗИЯ

 

В тази януарска нощ безлунно-хладна,

през която властва звездна пустота,

всичко в мене завъртя се и пропадна

в бездната на мойта странна самота.

 

Лутах се безкрайно дълго сам из нея

и отчаян дирех как да се спася,

питах се на глас – дали ще полудея? –

под бездънните, безлунни небеса.

 

И точно в този миг в тъмата заблестя

от миналото образът ѝ скъп и светъл

и спомних си една забравена мечта,

и в мен събуди се за порив нов поетът.

 

Ала това било е просто привидение,

което ми донесе кратко вдъхновение…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...