2 янв. 2018 г., 02:46  

Илюзия

538 0 3

ИЛЮЗИЯ

 

В тази януарска нощ безлунно-хладна,

през която властва звездна пустота,

всичко в мене завъртя се и пропадна

в бездната на мойта странна самота.

 

Лутах се безкрайно дълго сам из нея

и отчаян дирех как да се спася,

питах се на глас – дали ще полудея? –

под бездънните, безлунни небеса.

 

И точно в този миг в тъмата заблестя

от миналото образът ѝ скъп и светъл

и спомних си една забравена мечта,

и в мен събуди се за порив нов поетът.

 

Ала това било е просто привидение,

което ми донесе кратко вдъхновение…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...