В тази януарска нощ безлунно-хладна,
през която властва звездна пустота,
всичко в мене завъртя се и пропадна
в бездната на мойта странна самота.
Лутах се безкрайно дълго сам из нея
и отчаян дирех как да се спася,
питах се на глас – дали ще полудея? –
под бездънните, безлунни небеса.
И точно в този миг в тъмата заблестя
от миналото образът ѝ скъп и светъл
и спомних си една забравена мечта,
и в мен събуди се за порив нов поетът.
Ала това било е просто привидение,
което ми донесе кратко вдъхновение…
© Раммадан Л.К. Всички права запазени