2.01.2018 г., 2:46  

Илюзия

535 0 3

ИЛЮЗИЯ

 

В тази януарска нощ безлунно-хладна,

през която властва звездна пустота,

всичко в мене завъртя се и пропадна

в бездната на мойта странна самота.

 

Лутах се безкрайно дълго сам из нея

и отчаян дирех как да се спася,

питах се на глас – дали ще полудея? –

под бездънните, безлунни небеса.

 

И точно в този миг в тъмата заблестя

от миналото образът ѝ скъп и светъл

и спомних си една забравена мечта,

и в мен събуди се за порив нов поетът.

 

Ала това било е просто привидение,

което ми донесе кратко вдъхновение…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...