Jan 2, 2018, 2:46 AM  

Илюзия

  Poetry » Other
536 0 3

ИЛЮЗИЯ

 

В тази януарска нощ безлунно-хладна,

през която властва звездна пустота,

всичко в мене завъртя се и пропадна

в бездната на мойта странна самота.

 

Лутах се безкрайно дълго сам из нея

и отчаян дирех как да се спася,

питах се на глас – дали ще полудея? –

под бездънните, безлунни небеса.

 

И точно в този миг в тъмата заблестя

от миналото образът ѝ скъп и светъл

и спомних си една забравена мечта,

и в мен събуди се за порив нов поетът.

 

Ала това било е просто привидение,

което ми донесе кратко вдъхновение…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...