Илюзия

22 may 2009, 7:06

Poesía » De amor

529 0 0

Ти ми бе прозорец влюбен

и изворче жива вода.

Следвах шепота ти чуден,

но останах аз сам, ти – сама.

Носим двама тъгата си сродна –

в дом суетен на друг си жена.

Дъжд среднощен край теб ме отронва,

но остава илюзия само една.

Зная чудна поляна с иглика –

зад далечните горски била.

Ако искаш, ела да си изворът бликащ –

моят извор от жива вода.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.