Илюзия
722
0
0
Ти ми бе прозорец влюбен
и изворче жива вода.
Следвах шепота ти чуден,
но останах аз сам, ти – сама.
Носим двама тъгата си сродна –
в дом суетен на друг си жена.
Дъжд среднощен край теб ме отронва,
но остава илюзия само една.
Зная чудна поляна с иглика –
зад далечните горски била.
Ако искаш, ела да си изворът бликащ –
моят извор от жива вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени
