milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69 0
May 22, 2009, 7:06 AM

Илюзия 

  Poetry » Love
532 0 0

Ти ми бе прозорец влюбен

и изворче жива вода.

Следвах шепота ти чуден,

но останах аз сам, ти – сама.

 

Носим двама тъгата си сродна –

в дом суетен на друг си жена.

Дъжд среднощен край теб ме отронва,

но остава илюзия само една.

 

Зная чудна поляна с иглика –

зад далечните горски била.

Ако искаш, ела да си изворът бликащ –

моят извор от жива вода.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??