27 mar 2007, 13:14

Илюзия и Истина

  Poesía
598 0 2

Дълго време дирих пустата Илюзия и все не я намирах. Появиха се тогава приятелките ми Случайните срещи. Хващаха ме за ръка и не спираха да ме срещат с Истината. Дърпах се, бягах, но упорити приятелки си имах - все ни срещаха. Уморих се да се бунтувам и реших да опозная Истината. За кратко време се обикнахме, а Илюзията се самоуби в собствения си илюзионен капан. *** Не ще забравя тази история - търсейки Илюзията, срещнах Истината - случайно намерих с нея Щастието и Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...