27 mar 2007, 13:14

Илюзия и Истина

  Poesía
596 0 2

Дълго време дирих пустата Илюзия и все не я намирах. Появиха се тогава приятелките ми Случайните срещи. Хващаха ме за ръка и не спираха да ме срещат с Истината. Дърпах се, бягах, но упорити приятелки си имах - все ни срещаха. Уморих се да се бунтувам и реших да опозная Истината. За кратко време се обикнахме, а Илюзията се самоуби в собствения си илюзионен капан. *** Не ще забравя тази история - търсейки Илюзията, срещнах Истината - случайно намерих с нея Щастието и Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...