Mar 27, 2007, 1:14 PM

Илюзия и Истина

  Poetry
593 0 2

Дълго време дирих пустата Илюзия и все не я намирах. Появиха се тогава приятелките ми Случайните срещи. Хващаха ме за ръка и не спираха да ме срещат с Истината. Дърпах се, бягах, но упорити приятелки си имах - все ни срещаха. Уморих се да се бунтувам и реших да опозная Истината. За кратко време се обикнахме, а Илюзията се самоуби в собствения си илюзионен капан. *** Не ще забравя тази история - търсейки Илюзията, срещнах Истината - случайно намерих с нея Щастието и Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...