Дълго време дирих пустата
Илюзия и все не я намирах.
Появиха се тогава приятелките
ми Случайните срещи.
Хващаха ме за ръка и не спираха
да ме срещат с Истината.
Дърпах се, бягах,
но упорити приятелки
си имах - все ни срещаха.
Уморих се да се бунтувам
и реших да опозная Истината.
За кратко време се обикнахме,
а Илюзията се самоуби в
собствения си илюзионен капан.
***
Не ще забравя тази история -
търсейки Илюзията,
срещнах Истината -
случайно намерих с нея
Щастието и Любовта.
