27.03.2007 г., 13:14

Илюзия и Истина

597 0 2

Дълго време дирих пустата Илюзия и все не я намирах. Появиха се тогава приятелките ми Случайните срещи. Хващаха ме за ръка и не спираха да ме срещат с Истината. Дърпах се, бягах, но упорити приятелки си имах - все ни срещаха. Уморих се да се бунтувам и реших да опозная Истината. За кратко време се обикнахме, а Илюзията се самоуби в собствения си илюзионен капан. *** Не ще забравя тази история - търсейки Илюзията, срещнах Истината - случайно намерих с нея Щастието и Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...