27.03.2007 г., 13:14

Илюзия и Истина

594 0 2

Дълго време дирих пустата Илюзия и все не я намирах. Появиха се тогава приятелките ми Случайните срещи. Хващаха ме за ръка и не спираха да ме срещат с Истината. Дърпах се, бягах, но упорити приятелки си имах - все ни срещаха. Уморих се да се бунтувам и реших да опозная Истината. За кратко време се обикнахме, а Илюзията се самоуби в собствения си илюзионен капан. *** Не ще забравя тази история - търсейки Илюзията, срещнах Истината - случайно намерих с нея Щастието и Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...