Илюзията на тишината

29 mar 2014, 0:57

Poesía

668 0 0

Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти.

Когато небето побеля,
когато звярът гнева си разля
и умът ми умря
ти подаде ми тихо ръка.

Когато нощите загубиха своя чар,
когато престанах да чувам гласа
и обгърна ме мъгла
аз загубих твоята следа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.