29 мар. 2014 г., 00:57

Илюзията на тишината 

  Поэзия
798 1 0

Илюзията на тишината

 

Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти.

 

Когато небето побеля,
когато звярът гнева си разля
и умът ми умря
ти подаде ми тихо ръка.

 

Когато нощите загубиха своя чар,
когато престанах да чувам гласа
и обгърна ме мъгла
аз загубих твоята следа.

© Проблематичност Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??