Илюзията на тишината

29.03.2014 г., 0:57 ч.

Поезия

657 0 0

Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти.

Когато небето побеля,
когато звярът гнева си разля
и умът ми умря
ти подаде ми тихо ръка.

Когато нощите загубиха своя чар,
когато престанах да чувам гласа
и обгърна ме мъгла
аз загубих твоята следа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.