Mar 29, 2014, 12:57 AM

Илюзията на тишината 

  Poetry
666 0 0

Илюзията на тишината

 

Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти.

 

Когато небето побеля,
когато звярът гнева си разля
и умът ми умря
ти подаде ми тихо ръка.

 

Когато нощите загубиха своя чар,
когато престанах да чувам гласа
и обгърна ме мъгла
аз загубих твоята следа.

© Проблематичност All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??