Илюзията на тишината
Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти.
Когато небето побеля,
когато звярът гнева си разля
и умът ми умря
ти подаде ми тихо ръка.
Когато нощите загубиха своя чар,
когато престанах да чувам гласа
и обгърна ме мъгла
аз загубих твоята следа.
© Проблематичност All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
