18 feb 2018, 19:10

Има един спомен

609 0 0

                                                     Като верни слуги

                                                     спомените ходят,

                                                     неотлъчно след нас

                                                     по пътищата бродят,

                                                     неканен някой

                                                     понякога ни настига

                                                     и на отминалото време

                                                     завесите повдига.

                       

                                                     Сам на сцената излиза

                                                     живота ни

                                                     с двете си лица -

                                                     от едното усмивката не слиза,

                                                     другото - в сълзи и тъга!

                         

                                                     Има един спомен,

                                                     който живее в мен,

                                                     на несподелени чувства

                                                     останал в плен.

                                                     Спи спокойно,

                                                     не иска да избяга.

                                                     Понякога само

                                                     на съня ми посяга,

                                                     докосва сърцето,

                                                     до болка го свива,

                                                     промъква се неусетно,

                                                     при душата отива.

                                                     Там като камбана звъни

                                                     чувства да събуди,

                                                     две отронени сълзи

                                                     за първата среща 

                                                     с първата любима,

                                                     за първата любов

                                                     до живот незабравима! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...