Feb 18, 2018, 7:10 PM

Има един спомен

607 0 0

                                                     Като верни слуги

                                                     спомените ходят,

                                                     неотлъчно след нас

                                                     по пътищата бродят,

                                                     неканен някой

                                                     понякога ни настига

                                                     и на отминалото време

                                                     завесите повдига.

                       

                                                     Сам на сцената излиза

                                                     живота ни

                                                     с двете си лица -

                                                     от едното усмивката не слиза,

                                                     другото - в сълзи и тъга!

                         

                                                     Има един спомен,

                                                     който живее в мен,

                                                     на несподелени чувства

                                                     останал в плен.

                                                     Спи спокойно,

                                                     не иска да избяга.

                                                     Понякога само

                                                     на съня ми посяга,

                                                     докосва сърцето,

                                                     до болка го свива,

                                                     промъква се неусетно,

                                                     при душата отива.

                                                     Там като камбана звъни

                                                     чувства да събуди,

                                                     две отронени сълзи

                                                     за първата среща 

                                                     с първата любима,

                                                     за първата любов

                                                     до живот незабравима! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...