18 февр. 2018 г., 19:10

Има един спомен

612 0 0

                                                     Като верни слуги

                                                     спомените ходят,

                                                     неотлъчно след нас

                                                     по пътищата бродят,

                                                     неканен някой

                                                     понякога ни настига

                                                     и на отминалото време

                                                     завесите повдига.

                       

                                                     Сам на сцената излиза

                                                     живота ни

                                                     с двете си лица -

                                                     от едното усмивката не слиза,

                                                     другото - в сълзи и тъга!

                         

                                                     Има един спомен,

                                                     който живее в мен,

                                                     на несподелени чувства

                                                     останал в плен.

                                                     Спи спокойно,

                                                     не иска да избяга.

                                                     Понякога само

                                                     на съня ми посяга,

                                                     докосва сърцето,

                                                     до болка го свива,

                                                     промъква се неусетно,

                                                     при душата отива.

                                                     Там като камбана звъни

                                                     чувства да събуди,

                                                     две отронени сълзи

                                                     за първата среща 

                                                     с първата любима,

                                                     за първата любов

                                                     до живот незабравима! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...