18.02.2018 г., 19:10

Има един спомен

608 0 0

                                                     Като верни слуги

                                                     спомените ходят,

                                                     неотлъчно след нас

                                                     по пътищата бродят,

                                                     неканен някой

                                                     понякога ни настига

                                                     и на отминалото време

                                                     завесите повдига.

                       

                                                     Сам на сцената излиза

                                                     живота ни

                                                     с двете си лица -

                                                     от едното усмивката не слиза,

                                                     другото - в сълзи и тъга!

                         

                                                     Има един спомен,

                                                     който живее в мен,

                                                     на несподелени чувства

                                                     останал в плен.

                                                     Спи спокойно,

                                                     не иска да избяга.

                                                     Понякога само

                                                     на съня ми посяга,

                                                     докосва сърцето,

                                                     до болка го свива,

                                                     промъква се неусетно,

                                                     при душата отива.

                                                     Там като камбана звъни

                                                     чувства да събуди,

                                                     две отронени сълзи

                                                     за първата среща 

                                                     с първата любима,

                                                     за първата любов

                                                     до живот незабравима! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...