18.02.2018 г., 19:10

Има един спомен

611 0 0

                                                     Като верни слуги

                                                     спомените ходят,

                                                     неотлъчно след нас

                                                     по пътищата бродят,

                                                     неканен някой

                                                     понякога ни настига

                                                     и на отминалото време

                                                     завесите повдига.

                       

                                                     Сам на сцената излиза

                                                     живота ни

                                                     с двете си лица -

                                                     от едното усмивката не слиза,

                                                     другото - в сълзи и тъга!

                         

                                                     Има един спомен,

                                                     който живее в мен,

                                                     на несподелени чувства

                                                     останал в плен.

                                                     Спи спокойно,

                                                     не иска да избяга.

                                                     Понякога само

                                                     на съня ми посяга,

                                                     докосва сърцето,

                                                     до болка го свива,

                                                     промъква се неусетно,

                                                     при душата отива.

                                                     Там като камбана звъни

                                                     чувства да събуди,

                                                     две отронени сълзи

                                                     за първата среща 

                                                     с първата любима,

                                                     за първата любов

                                                     до живот незабравима! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...