Има място за любов под клепача на следобеда

17 may 2013, 16:53

Poesía » De amor

682 0 2

Със шепа обещания за вечност

прилъгах спомена за теб

в безлюдното гнездо на самотата си...

Прегърнал тишината -

дочувах мислите ти

в оня шепот на парижки вятър

сред клоните на неразцъфнала любов...

И само делникът намръщен

рисуваше с шаблони

безпътици и лебеди,

приличащи на бели лешояди,

а есенният хоризонт,

наметнал се с дъжда,

размазваше палитрата му с необятни длани...

Следобедът - несигурен във свойте навици -

прикриваше прозявка зад ъгъла на тишината...

Сега – изтривам със надеждата за утре

бледия пейзаж на залеза,

за да те поканя на пурпурна разходка

във мечтите си...

Не ми отказвай -

защото ще развържа

торбата с цветни обещания

и тъй като държа на думите -

ще бъда длъжен да те имам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.