Има място за любов под клепача на следобеда
Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти
в оня шепот на парижки вятър
сред клоните на неразцъфнала любов...
И само делникът намръщен
рисуваше с шаблони
безпътици и лебеди,
приличащи на бели лешояди,
а есенният хоризонт,
наметнал се с дъжда,
размазваше палитрата му с необятни длани...
Следобедът - несигурен във свойте навици -
прикриваше прозявка зад ъгъла на тишината...
Сега – изтривам със надеждата за утре
бледия пейзаж на залеза,
за да те поканя на пурпурна разходка
във мечтите си...
Не ми отказвай -
защото ще развържа
торбата с цветни обещания
и тъй като държа на думите -
ще бъда длъжен да те имам...
© Красимир Чернев All rights reserved.
