27 oct 2024, 11:28

Има те

543 0 0

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...

Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш. 

Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност

и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.

Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая

и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.

Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,

любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.

Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,

но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.

Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...

и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям.

Моля те, бъди до мен,

За да усетя, че пак изпълнен е със смисъл всеки ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Динева-Мишешка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...