Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...

Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш. 

Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност

и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.

Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая

и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.

Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,

любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.

Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,

но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.

Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...

и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям.

Моля те, бъди до мен,

За да усетя, че пак изпълнен е със смисъл всеки ден.