27.10.2024 г., 11:28

Има те

545 0 0

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...

Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш. 

Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност

и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.

Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая

и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.

Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,

любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.

Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,

но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.

Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...

и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям.

Моля те, бъди до мен,

За да усетя, че пак изпълнен е със смисъл всеки ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Динева-Мишешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...